Опубликовано в болгарском интернет журнале "Литературен свят"

Вчера дойде си побъбрим съседката. Донесе праскови и бутилка червено вино. Отдавна не се бяхме виждали и затова разговорът не потръгна веднага.
- Как е работата?
- Нормално.
- Как са децата?
- Нормално.
- На интересни места ходиш ли?
- Рядко.
- От нещо увличаш ли се?
- Почти от нищо.
После заплака. Някак неочаквано зарида. Сякаш поток се освободи, скъсвайки крана.
- В беда ли си? Какво се е случило?
- Не-е-е… - разбирам не веднага. - Ни-и-що не… Ох!
Помълча, похлипа. Посегна към чашата с треперещи устни. Не можа да отпие, остави я на мястото й… Успокои се едва-едва.
- Аз… не… го… искам… разбираш ли? - очите й нещастни, болни, като че ли тъгата е всичко, което й е останало. - Аз повече не искам мъжа си… И любовник не искам, защото… защото го обичам мно-о-ого… А той… спи с мен… като че лии… обувките си чи-и-с-ти… за да блестят… се ста-а-рае…
Скоро покритикувахме сериала “Дом-2″, после пяхме караоке. А когато за съседката дойде мъжът й, тя си замина с него, кокетливо поклащайки бедра.